13. Допълнителни ресурси
13. Княжество България. Права на гражданите – допълнителни ресурси
През лятото на 1878 г. се полагат основите на ново управление, което да замени османската потисническа власт и да създаде условия за напредък на българския народ. Още в края на 1876 г. руското правителство създава „Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“. Властта в българските селища е поета от руски офицери. Помагат им образовани българи, предани на Русия. Изграждат се нова местна власт и съдебни органи. Полицейски стражи от българи доброволци поемат грижата за вътрешния ред. Отменени са унизителните османски данъци. След края на войната управлението е възложено за две години на руски императорски комисар – княз Александър Дондуков-Корсаков. Съветът на руския комисар има седем отдела, които действат като министерства. Полага се началото на българската войска, обучавана от руски военни, и е открито Военно училище. Изработват се временни правила за полицията, съда и местната власт, единни програми за образованието. Открити са нови училища. В София отваря врати Народната библиотека – днешната Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Учредена е Българската народна банка. Създава се пощенска служба, откриват се болници и аптеки. Основна задача на руските власти е да подготвят конституция на Княжество България. Руски специалисти изработват проект, който трябва да бъде одобрен и приет от събрание на най-влиятелните българи. За тази цел на 10 февруари 1879 г. в старата столица Търново е свикано Учредително събрание. В него участват 229 народни представители (депутати) – най-видните и уважавани представители на българите и на другите етнически общности. Започват бурни разисквания, като част от депутатите се обявяват за първоначално ограничаване на правата, защото смятат, че така ще се осъществи по-плавно преходът от пълното безправие, в което са живели българите, към демократично управление. В дебата печелят т. нар. либерали, които са за свободно и равноправно развитие. На 16 април 1879 г. конституцията е гласувана и приета. Тя въвежда модерните принципи на разделение на властта на законодателна, изпълнителна и съдебна. Според нея българската държава е „конституционна монархия с народно представителство“. Князът е „върховен представител иглава на държавата“. Той утвърждава приетите от Народното събрание закони, назначава и уволнява министрите, свиква и разпуска парламента. Князът ръководи външната политика на държавата и въоръжените сили. Народното събрание е Обикновено и Велико. Обикновеното народно събрание има право да предлага закони, да ги обсъжда и гласува. То одобрява държавния бюджет, сключването на държавни заеми, данъците. Парламентът има право да контролира правителството (Министерския съвет). Велико народно събрание се свиква за решаване на важни общодържавни въпроси, като избор на княз, промяна на конституцията или територията на държавата. Българите получават широки политически граждански и политически права. Всички граждани са равни пред законите. Младежите над 21 години имат право да избират, а навършилите 30 години могат да бъдат избирани за народни представители при условие, че са грамотни. Всеки е свободен да изповядва религията си и да съставя дружества. Не се допускат ограничения за свободата на словото и печата. Частната собственост е неприкосновена. Гарантирано е безплатно и задължително начално образование за всички деца. Търновската конституция съсредоточава голяма власт в ръцете на монарха. Липсата на гаранции за спазването на правата и свободите създава възможности за тяхното нарушаване. По решение на депутатите за столица на Княжеството е избран град София заради своето централно място на Балканите и близостта до Македония. На 17 април 1879 г. е свикано Първото Велико народно събрание. То избира за български княз предложения от Русия немски принц Александър фон Батенберг.