Допълнителни ресурси

На страницата са добавени допълнителни ресурси за някои български открития и световноизвестни българи (по материали от интернет)

Допълнителни ресурси

Някои български открития

(по материали от интернет)

Лактобацилус Булгарикус. Млечнокиселият микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаването на българското кисело мляко, е открит през 1905 г. от българския микробиолог Стамен Григоров. Наскоро немски учени откриха, че нашето мляко може да помогне при лечението на болестта на Паркинсон. В Япония то е издигнато в култ и определено е един от най-разпознаваемите български продукти с уникални вкусови качества.

Шестият сърдечен тон. Откритието на проф. Иван Митев е от съществено значение за кардиологията. То помага за опознаването на сърдечната дейност и намалява риска от диагностични грешки. Това е първото откритие в българската медицина. Признато е през 1980 г.

Нивалинът. През 1956 г. проф. д-р Димитър Пасков изобретява лекарство от блатното кокиче. Това се счита за едно от най-значимите открития на родната фармацевтика. Лекарството помага при редица неврологичин болести.

Автоматичната скоростна кутия. Българинът Румен Антонов изобретява уникална автоматична скоростна кутия, която е много полека и икономична от традиционната. Първоначално изобретява петстепенна, а впоследствие шестстепенна скоростна кутия. Тя се използва от Сузуки, Хонда, Рено, Тойота. Антонов изобретява и малък спортен автомобил, наречен „4 Stroke“, с ретродизайн, който е колекционерска рядкост.

Електронният часовник. Прототипът на електронния ръчен часовник, излязъл на пазара под името Pulsar, е създаден от българския инженер Петър Петров. Той е считан за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX в. Негова е заслугата и за създаването на първата компютризирана система за измервания на замърсявания и на първия в света безжичен сърдечен монитор.

Фотоелектричният ефект. Автор на това откритие е академик Георги Наджаков. То дава начало на редица изобретения, като фотокопирната машина, безвакумната телевизионна техника, запаметяващите устройства и др.

Първият компютър. Той е дело на Джон Атанасов. През март 1939 г., след като получава 690 долара от Университета в Айова, за да осъществи идеята си, Джон Атанасов, в сътрудничество с Клифърд Бери, създава ламповия AtanasoffBerry Computer.

Българската песен в космоса. През 1977 г. американските космически апарати „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ са изпратени в Космоса в търсене на живот. Прикрепена към двата апарата е „Златната плоча на Вояджър“. Тя съдържа множество снимки и музикални произведения, както и поздравления на 55 езика. Сред тях се нарежда българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин“, изпята от Валя Балканска.

Визуални ефекти в киното. Зад впечатляващите визуални ефекти във филмите „Матрицата“ и „Мисията невъзможна 2“. които ги правят толкова успешни, стои българинът Георги Боршуков. Той е роден през 70те години на ХХ в. Завършва Софийската математическа гимназия, след което продължава образованието си в чужбина. Работи за американската киноиднустрия и създава множество от сложните визуални ефекти в най-успешните ѝ продукции.

Българската „космическа храна“. Тя е дело на учени от Института по криобилогия и лиофилизация към БАН, които разработват съвременни биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на биологични материали във вакуум. Характерно за този вид храни е, че те имат продължителност на съхранение до пет години. В основата на това изобретение стои ст. н. с. Цветан Цветков и неговият екип.

Световноизвестни българи

Асен Йорданов е световноизвестен летец и авиоконструктор. Роден е през 1896 г. в София. Като дете летенето го завладява. Сам намира книги и започва да конструира първите си самолети. През 1912 г., когато е на 16 години, извършва първия полет с планер в България – безмоторен самолет, който изработва сам. Още същата година заминава да учи в пилотското училище в Етан, Франция. Балканската война обаче променя плановете му и той се връща в България. Малко преди включването на България в Първата световна война, на 10 август 1915 г. младежът изпитва пред публика първия български моторен самолет. Аеропланът е признат за изобретение от специална комисия на Министерството на войната и е бил изложен в Царския манеж. Асен е приет в Школата за запасни офицери и заминава за фронта, където взема участие във въздушни боеве с боен самолет. За проявена смелост е награден с Орден за храброст. Лишен от възможността да прави самолети в България след войната, той намира шанс за нова изява в обявения от Американския аероклуб през 1921 г. международен конкурс за обиколка на Земята с аероплан. Наградата е един милион долара за пилота, който пръв измине разстоянието от 33 546 км за не повече от 100 дни. Въодушевен от перспективата, Йорданов решава да замине. За набиране на средства той, заедно с приятеля си Александър Стоянов, се обръща към правителството на Александър Стамболийски със следните думи: „ Светът ще види, понеже този конкурс е велико дело и на човешката култура, че българският народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област с всички, признати за цивилизовани, народи. Ще се явим пред всички краища на света и там ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидно за нас питане: Нали столицата на България е Букурещ?“. Молбата им е удовлетворена и двамата патриоти заминават за Америка, за да защитят достойно името на България, но се оказва, че са единствените кандидати, дръзнали да се явят на конкурса, и той се отлага. Асен Йорданов остава в САЩ, работи като чертожник в концерна „Къртис“ и в конструкторските екипи на водещите в световното самолетостроене „Боинг“, „Локхийд“ и „Дъглас“. Йорданов открива специална съставка, която предпазва авиационното гориво от ниски температури при полети на големи височини. Той създава и ръководи авиационно училище, което се превръща в най-авторитетната школа, подготвяща пилоти за гражданската авиация на САЩ. Автор е на девет книги за летенето, които се продават в милионен тираж, и до днес са оценявани като най-стойностните учебници за летене. Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, признава: „От Асен Йорданов както аз, така и всички американски пилоти, сме се учили на авиация“. Асен Йорданов работи и по проблемите на сигурността в автомобилите и става един от създателите на въздушната възглавница. Той е откривател и на прародителя на телефонния секретар, телефонът Jordaphone, който се оказва прекалено футуристичен за онова време и няма финансов успех, но става основа за бъдещите разработки.

Инженер Иван Ночев е роден през 1916 г. в Карлово. От малък се увлича по техниката. Завършва местното механотехническо училище, стажува в казанлъшкия завод „Арсенал“, постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище. През 1942 г. с група техници изкарва тримесечна специализация в Германия и е приет за студент в Берлинската политехника. В началото на 1944 г. продължава образованието си в Прага и го завършва във Виена, където защитава докторат. Работи на летището във Виена. През 1951 г. Иван Ночев заминава за Канада, а през 1956 г. – за САЩ. Работи за аерокосмическия гигант „Дженерал Дайнамикс Корпорейшън“. По това време там е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА. През 1962 г. инж. Джон Ночев става американски гражданин и създава собствена фирма в областта на аерокосмическите изследвания, която завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия. Неговите теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката се изучават в американските колежи и университети.

Дончо Колев Данев (Дан Колов) е роден е през 1892 г. в с. Чадърлии (сега с. Сенник), Севлиевско. Заминава за САЩ, когато е на 17 години. Започва кариерата си на борец в организираните сред работниците борби. През 1914 г. за първи път побеждава професионален борец, а през 1925 г. самият той става професионалист. През цялата си спортна кариера побеждава противници от пет континента, включително Австралия, Нова Зеландия, Япония и Китай. През 1936 г. побеждава в Париж Анри Деглан и получава титлата Европейски шампион по свободна борба. Наричат го Кинг Конг, Краля на кеча, Балканския лъв. През целия си живот Дан Колов запазва българското си гражданство, като отказва предложенията за чуждо поданство с думите: „Дан Колов е българин“. Раздава цялото си състояние за благотворителност. Първият самолет на Българските пощи е купен от него.

Последно модифициране: вторник, 10 март 2020, 13:08