Причастията са нелични глаголни форми, които съчетават особености на глаголите и на прилагателните имена. Като глаголни форми притежават категориите време, залог и вид. Като прилагателни се променят по род и число и могат да се членуват.

Причастията  се образуват от глаголни основи с различни наставки.

Съществуват следните видове причастия:

1. Сегашно деятелно причастие - означава действие, изразено като признак, проявяващ се едновременно с действието, изразено със сказуемото.

Образува се от основата за минало несвършено време на глаголи от несвършен вид и наставка ; пеещ, играещ, триещ.

В изречението обичайно изпълнява служба на съгласувано определение (Той се представи като четящ човек.), но може да бъде и именна част на съставното именно сказуемо (Папагалът е говорещ.)

2. Минало свършено деятелно причастие - означава действие, изразено като признак, предходен на действието, изразено със сказуемото.

Образува се от основата за минало свършено време на глаголите и наставка ; пял, играл, трил.

В изречението може да бъде съгласувано определение към част на изречението, изразена със съществително име (Край пътя видяхме едно полегнало дърво.), но и да влиза в състава на сложни глаголни форми за минало неопределено време, минало предварително време, бъдеще предварително време, условно наклонение, преизказни и умозаключителни глаголни форми (До миналата година не бях ходил на море.)

NB! Отрицателната частица НЕ се пише слято с миналото свършено деятелно причастие, когато то е със служба на определение (Неполучила подкрепа в манастира, баба Илийца тръгва в нощта.), и разделно, когато причастието е в състава на сказуемото (Баба Илийца не получила подкрепа в манастира.)

NB! При учтивата форма причастието в състава на сказуемото се поставя в множествено число (Госпожо Димитрова, Вие често сте казвали това, но не мисля, че сте права.)

3. Минало несвършено деятелно причастие - означава действие, изразено като признак, предходен на действието, изразено със сказуемото, но няма самостоятелна употреба.

Образува се от основата за минало несвършено време на глаголите и наставка ; пеел, играел, триел.

Миналото несвършено деятелно причастие се употребява в преизказните и умозаключителните сложни глаголни форми (Ти си си говорел по телефона и не си чувал нищо друго.) или самостоятелно е сказуемо в изречението (В малка къща край гората живеело едно семейство.)

4. Минало страдателно причастие - означава пасивен признак, предходен на действието, изразено със сказуемото.

Образува се от основата за минало свършено време на преходните (изискващи пряко допълнение) глаголи и наставка -Н/-Т; пян и пят, игран, трит.

В изречението може да бъде съгласувано определение към част на изречението, изразена със съществително име (Получи похвала за извършената благородна постъпка.), но и да влиза в състава на сложни глаголни форми за страдателен залог (Дрешките на бебето отдавна са приготвени.)

5. Деепричастие - нелична неизменяема глаголна форма, която означава действие, протичащо едновременно с действието, изразено чрез сказуемото.

Образува се от основата за сегашно време на глаголите от несвършен нид и наставка -ЙКИ; пеейки, играейки, триейки.

В изречението деепричастието винаги изпълнява служба на обособено обстоятелствено пояснение (Спейки, сънувам цветни сънища.)

NB! Деепричастие може да се употреби само ако действията, изразени с него и с личната глаголна форма, се извършват от едно и също лице (Падайки от колелото, малчуганът се сви и не се удари лошо). В противен случай може да се получи двусмислица (Тичайки по улицата, камъчето ме спъна).

Последно модифициране: петък, 16 ноември 2012, 22:49