Най-важното за частите на изречението

ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

Частите на изречението са седем и оформят две групи в зависимост от това, коя е частта, от която се задава съответният въпрос.

1. Група на подлога

1.1. Подлог (при синтактичен разбор се подчертава с една права черта) - главна част на изречението, която означава вършителя на действието (лице или предмет), когато глаголът е в деятелен залог, и вършителя, който изтърпява действието, когато глаголът е в страдателен залог. Открива се с въпросите: КОЙ, КОЯ, КОЕ, КОИ. При синтактичен разбор подлогът се подчертава с една права черта. Всяка една от частите на речта може да бъде подлог в изречението. Вяра обича шоколадов сладолед. (Кой обича шоколадов сладолед? - Вяра -> подлог)

1.2. Определение (при синтактичен разбор се подчертава с една вълнообразна черта)- второстепенна част на изречението, която пояснява съществително име (без значение е каква е службата на съществителното в изречението). При синтактичен разбор се подчертава с една вълнообразна линия. Служба на определение в изречението могат да изпълняват следните части на речта: съществително, прилагателно, числително име, местоимение, причастие и наречие.

1.2.1. Съгласувано определение - вид определение, което се изразява с думи, които се изменят и по род, и по число. Мястото му в изречението в общия случай е непосредствено пред съществителното, чието значение уточнява. Открива се с въпросите: КАКЪВ, КАКВА, КАКВО, КАКВИ. Пред входа спря червена кола. (Каква кола? - червена -> съгласувано определение)

1.2.2. Несъгласувано определение - вид определение, което се свързва с поясняваното съществително, без да се съгласува с него по род и число. Между поясняваното съществително и определението обикновено има предлог. Кратките форми на местоименията, когато са определения, също са несъгласувани. Несъгласуваното определение се открива с въпросите: ЧИЙ, ЧИЯ, ЧИЕ, ЧИИ. Родителите на Иван дойдоха в училище. (Чии родители? На Иван ->несъгласувано определение.) Петя разхождаше кучето си. (Чие куче? - кучето си - си -> несъгласувано определение)

1.3. Приложение (при синтактичен разбор се подчертава с две вълнообразни черти)- второстепенна част на изречението, която се изразява със съществително име и пояснява друго съществително име, като му дава друго название. Двете съществителни са свързани помежду си с подчинителната връзка прилагане, при която главната дума не води до промяна на формата на подчинената и двете думи са свързани безпредложно. Приложението обикновено стои след думата, която пояснява (изключения: роднински връзки; професии, длъжности, титли и др. подобни; географски обекти). Пише се разделно от главната дума. Открива се с въпросите: КАКЪВ, КАКВА, КАКВО, КАКВИ, но отговорът задължително е със съществително име. Художникът пейзажист е много известен. (Какъв художник - пейзажист -> приложение.)

2. Група на сказуемото

2.1. Сказуемо (при синтактичен разбор се подчертава с две прави черти)- главна част на простото изречение, която изразява действие ли състояние, приписвани на лице или предмет, означен с подлога. Сказуемото е синтактично зависимо от подлога и се съгласува с него по лице и число. Служба на сказуемо в изречението изпълняват глаголите. Открива се с въпроса КАКВО ПРАВИ. Вятърът брулеше клоните навън. (Какво правеше вятърът? - брулеше ->сказуемо.)

2.2. Допълнение (при синтактичен разбор се подчертава с две прави черти и една пресечена)- второстепенна част на изречението, която допълва и пояснява сказуемото, като обозначава предмета или лицето, върху които се упражнява действието. Свързва се със сказуемото с подчинителните връзки прилагане, предложно свързване и управление. Най-често служба на допълнения изпълняват имената и местоименията.

2.2.1 Пряко допълнение - допълнение, което се свързва със сказуемото без предлог. Открива се с въпросите: КАКВО, ЩО, КОГО. Дядо ми чете вестник. (Какво чете? - вестник -> пряко допълнение)

2.2.2. Непряко/ косвено допълнение - допълнение, което се свързва със сказуемото с помощта на предлог или без предлог, ако е изразено с кратките форми на личните местоимения, наричани по традиция дателни (ми, ти, му, й, ни, ви, им). Открива се с въпросите: НА КАКВО/КОГО, ЗА КАКВО/КОГО, ОТ КАКВО/КОГО, С КАКВО/КОГО. С мама ходихме на пазар.(С кого ходихме? - с мама -> непряко допълнение)

2.3. Обстоятелствено пояснение (при синтактичен разбор се подчертава с две прави черти и две пресечени)- второстепенна част на изречението, която пояснява сказуемото, като обозначава обстоятелствата, при които се извършва глаголното действие. Когато една дума изпълнява служба на обстоятелствено пояснение, то като част на речта тя е наречие. С предлози и имената, и местоименията могат да играят ролята на обстоятелствени пояснения.

2.3.1. За време - открива се с въпроса КОГА. Утре ще дойда. (Кога? - утре -> обстоятелствено пояснение за време)

2.3.2. За място - открива се с въпроса КЪДЕ. Ива е била на планина. (Къде? - на планина -> обстоятелствено пояснение за място)

2.3.3. За начин - открива се с въпроса КАК. Прегледаха внимателно записките си. (Как? - внимателно -> обстоятелствено пояснение за начин)

2.3.4. За причина - открива се с въпроса ЗАЩО. Заради дъжда тя си остана вкъщи . (Защо? - заради дъжда -> обстоятелствено пояснение за причина)

2.4. Сказуемно определение (при синтактичен разбор се подчертава с една вълнообразна и една права черта) - второстепенна част на изречението, която означава признак на подлога или на допълнението, който се проявява в момента на извършване на действието, означено със сказуемото. Открива се с въпросите КАКЪВ, КАКВА, КАКВО, КАКВИ + сказуемото. Тя го погледна изумена. (Каква го погледна? - изумена -> сказуемно определение)

Последно модифициране: петък, 16 ноември 2012, 22:49