Части на речта се наричат думите в езика, групирани според съчетанията от граматически признаци, които притежават.

Частите на речта са десет:

1. Изменяеми:

1.1. Съществителни имена - изменяеми части на речта, които имат постоянен род (мъжки, женски или среден), менят се по число и могат да се членуват; разпознават се, като пред тях се сложи един, една, едно или едни и словосъчетанието звучи смислено;

1.1.1. нарицателни (комедия, разбор, дете);

1.1.2. собствени (България, Павел, Карлово);

1.2. Прилагателни имена - изменяеми части на речта, които се променят по род и по число и могат да се членуват; прибавят се към съществителните и уточняват значението им;

1.2.1. качествени (силен, полезна, внимателни);

1.2.2. относителни (железен, копринена, революционни);

1.3. Числителни имена - части на речта, които назовават число, брой или поредност;

1.3.1. бройни (осем, седемнадесет, двадесет и две);

1.3.2. редни (първи, десети, двадесети);

1.4. Местоимения - неназоваващи, но самостойни части на речта, които се използват вместо имена или именни словосъчетания;

1.4.1. лични (аз, него, тях);

1.4.2. възвратни лични (себе си, се);

1.4.3. притежателни (твой, неин, им);

1.4.4. възвратни притежателни (свой, си);

1.4.5. показателни (тази, това, онзи);

1.4.6. въпросителни (кое, каква, чий);

1.4.7. неопределителни (някой, някаква, нечие);

1.4.8. отрицателни (никоя, никакъв, николко);

1.4.9. обобщителни (всяка, всякакво, всичко);

1.4.10. относителни (когото, които, какъвто);

1.5. Глаголи - части на речта, които се изменят по лице, число и време; притежават и други, характерни само за тях граматични категории: наклонение, вид, залог, спрежение;

1.5.1. лични - променят се по лице (четеш, говориха, щяха да пеят);

1.5.2. нелични (причастия) - съчетават характеристики на глагола и прилагателното;

1.5.2.1. Сегашни деятелни причастия (четящ, пеещ, рисуващ);

1.5.2.2. Минали деятелни причастия:

1.5.2.2.1. Минали свършени деятелни причастия (играл, чел, пял);

1.5.2.2.2. Минали несвършени деятелни причастия (играел, четял, пеел);

1.5.2.3. Минали страдателни причастия (прочетен, видян, хванат);

1.5.2.4. Деепричастия (пишейки, следвайки, губейки);

2. Неизменяеми:

2.1. Наречия - неизменяеми самостойни части на речта, назоваващи обстоятелствата, при които протича дадено събитие, или поясняващи съществителни, прилагателни или други наречия;

2.1.1. за време (днес, току-що, веднага);

2.1.2. за място (горе, отсреща, надолу);

2.1.3. за начин (зле, бавно, иначе);

2.1.4. за количество и степен (кратко, малко, често);

2.2. Предлози - несамостойни части на речта, които служат за изразяване на смисловите отношения между думите в изречението (до, от, на, за, през, между, според);

2.3. Съюзи - несамостойни части на речта, които служат за свързване на еднородни части, прости изречения в състава на сложното и отделни изречения в текста;

2.3.1. съчинителни - свързват еднородни части и прости изречения в състава на сложните съчинени изречения (а, ала, ама, но, и, или, ту...ту, нито...нито);

2.3.2. подчинителни - свързват главните и подчинените изречения в сложните съставни изречения (че, да);

2.4. Частици - несамостойни думи, които допълват, уточняват и дори изменят смисъла на словосъчетанията и изреченията (надали, нека, нали), а също и служат за образуване на граматически форми на думата (ще, по, най) и нови думи (еди, годе);

2.5. Междуметия - думи, чрез които се изразяват чувства или се наподобяват звуци (ох, пляс, чик-чирик).

Последно модифициране: петък, 16 ноември 2012, 22:49