НАЙ-ВАЖНОТО ЗА.......ПОЧВИТЕ, РАСТИТЕЛНИЯ И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ


Най-важното за ......

Почвите, растителността и животинския свят на България



I. Почви
1. Почвообразуващи фактори:
абиотични (скали, релеф, климат, води)
биотични (растителност , животни);
антропогенни
А) Абиотични:
Почвообразуващи скали:
• влияят с вида на скалите и формират минералния състав
на почвата;
разнообразие на скалите у нас > разнообразни почви
Релеф
влияе с надморската височина, наклон и изложение на
склон и определя дебелина на почвата; в низините => по-дебели почви, а в планините => по-плитки
Хидроклиматични фактори:
влияят с климата и водите върху скоростта на почвообразуването = > вертикално и хоризонтално зониране на почвите
В Дунавската през кватернера вятърът натрупва льос;
в планините се формира вертикално зониране
край реките се образуват алувиално-ливадни почви
Б) Биотични:
Растителност
влияе с типа растителност върху органичната съставка (хумус)
Животински свят
влияе с микроорганизмите и определя минералния състав
В) Антропогенен фактор – човешката дейност влияе двустранно:(+) и (-)
• положително: наторяване; сеитбооборот; ограничаване на ерозията
• отрицателно: замърсяване с нитрати* линк към диаграма на с.35 ; засоляване; почвена ерозия; застрояване; открит добив
2. Закономерности в разпространението на почвите в България
А) Почвени типове - 17 почвени типа + 42 подтипа
Б) Почвени групи:
зонални (хоризонталната * линк към профила с.35 и вертикална зоналност)
азонални (от локални фактори като вид скала; ниво на подпочвени води)
3.Почвено-географски зони = три * линк към картата на с.37
А) Севернобългарска зона
разпространение – Дунавска равнина и Предбалкан
типове почви – черноземни и сиви горски (високите части)
Б) Южнобългарска зона
разпространение – в Южна България до 800 м.н.в.
типове почви – канелени горски и смолници
В) Планинска зона
разпространение – територии над 800 м.над,вис.
типове почви – кафяви и тъмноцветни горски и планинско-ливадни
Г) Азонални почви: -
формират се въз основа на локални фактори като вид скала; ниво на подпочвени води
типове почви - алувиално-ливадни, ¦ засолени ¦ хумусно-карбонатни

3.Зонални почвени типове
А) Черноземни
разпространение – Само в Северна България в Дунавската равнина,
Лудогорието, Добруджа; 20,4% от територията * линк към фиг.5 на с.37 за разпространението на почвите
начин на образуване ? скали: льос и карбонатни;
? климат: умереноконтинетален;
? растителност: тревна
особености: плодородни с много хумус (100 см)
подтипове: карбонатни, типични,излужени и оподзолени
използване: зърнени, технически и зеленчуци
Б) Сиви горски
разпространение- Само в Северна във високи части на Дунавска равнина и Предбалкан; 17% от територията * линк към фиг.5 на с.37
начин на образуване ? скали: карбонатни;
? климат: умереноконтинентален;
? растителност: горска (широколистна)
особености: ? по-малко хумус (30 см); глини в дълбочина
използване: ? овес, ечемик, ръж, лозя, овощия

В) Канелени горски
разпространение ? Само в Южна България до 800 м. над.в;
22% от територията; най-разпространени* линк към фиг.5 на с.35
начин на образуване ? скали: млади седименти;
? климат: преходен и континентално- средиземноморски;
? растителност- широколистна (дъбова);
особености: ? плодородни; хумус (70-120 см); спичат се през лятото и изискват напояване
използване: ? лозя, тютюн, зърнени, овощия, зеленчуци
Г) Смолници
рапространение ? в негативни форми Задбалкански котловини, Горнотракийска низина, Бургаска низина,
начин на образуване ?скали: върху млади седименти; съдържат глинести частичци, които набъбват; спичат се и изискват дълбока оран
особености: ? плодородни; хумус (100 см)
използване: ? зърнени, лозя, овощия, фуражни
Д) Кафяви горски
рапространение ? Само в Южна България, в планините на 700 до 1700 м.
начин на образуване скали: върху рохкави материали;
климат: прохладен и влажен;
растителност: широколистни и смесени гори;
особености плитки и слабо плодородни
използване ръж, картофи, хмел, лен

Е) Тъмноцветни
рапространение в Стара планина, Витоша, Рила, Западни Родопи т.е във високите планини
начин на образуване ?скали: разнообразни;
? климат: влажен планински;
използване нямат стопанско значение
Ж) Планинско-ливадни
разпространение ? над 1700 м над. вис.
начин на образуване ? скали: с каменист състав;
? влажен планински климат
? тревна растителност
особености слабо плодородие; неразложени органични вещества
използване за пасища
З) Жълтоземни в глобален аспект са зонални, но за България са ограничени само

разпространение в Странджа по р.Велека;
начин на образуване средиземноморски климат
дъбова и букова растителност;

4. Азонални почвени типове
А) алувиално-ливадни
рапространение по речните тераси; широко разпространени; 9% от територията* линк към фиг.5 на с.37
начин на образуване скали: върху алувиални наслаги;
особености плодородни
използване за зеленчуци и ориз
Б) Засолени
рапространение като петна по р.Марица, р.Тунджа и Черноморието;
начин на образуване при високи подпочвени води се натрупват соли;
особености белезникав цвят; слабо плодородие;
използване след обработка
В) Хумусно-карбонатни
рапространение върху карбонатни скали;
използване за зърнени и технически култури

5.Почвени ресурси - важен ресурс за земеделието;
А) количествена оценка 32 млн.дка обработваема земя
16 млн.дка естествени ливади и пасища
58% от територията са благоприятни почви
Б) качествена оценка Бонитет на почвата (0-100 бала)
В) Използване и опазване намалява размера на обработваемите земи
водна ерозия
ветрова ерозия
засоляване и вкисляване
замърсяване с тежки метали – около металургичните комбинати
почвен мониторинг
II. Растителност
1. Фактори за развитие и разпространение
А) Географско положение
преходното положение определя разнообразен растителен свят
преходното положение определя средноевропейска, източноевропейска, средиземноморска флористични области
Б) Палеогеографско минало
съвременната растителност се оформя в края на терциера
растения с терциерна възраст = терциерни реликти: (28 вида) =>
• видове: Странджа (странджанска зеленика, източен бук,
понтийско бясно дърво, лавровишня, странджанска боровинка), Преславска планина (конски кестен),Славянка и Пирин (черна мура),
Пирин, Рила, Витоша (бяла мура), Родопи (силивряк), Пирин, Стара планина (еделвайс), Беласица, Берковска Стара планина (обикновен кестен), Южна България (чинар, дървовидна хвойна, джел)
растения с кватернерна възраст = кватернерни реликти => срещат се във високите части;
видове: пирински мак, алпийско великденче, алпийска каменоломка, сибирска хвойна, тревиста върба, власатка, снежна тинтява
ендемитни растения – растения, които се срещат само на дадена територия;
• видове: 250 вида -местенски дъб, българска круша, рилска иглика, родопско лале, родопско великденче, пиринска власатка, айтоско грабиче, понтийска шипка, балканска теменуга

В) Природни фактори
климат: определя хоризонталната зоналност
в Северна България с умерено континентален климат има средно- и източноевропейска растителност
в Южна България с континентално-средиземноморски климат има средиземноморска растителност

релеф: формира вертикално зониране; Стара планина е преграда
води: определя наличие на сухолюбиви и влаголюбиви
Г) Антропогенен фактор
(+) влияние: залесяване
(-) влияние: изсичане, разораване на низините, изчезват растения

2.Основни типове растителност = 12 360 вида, от които 3700 вида висши растения; Средноевропейска флористична област (Югоизточната провинция) ????
три основни типа растителност: горска, храстова и тревна
А) Горска

29% от територията на България;
най-запазен тип естествена растителност;
неравномерно разпространение;
Широколистни гори
3/4 от горите в България; * линк към фиг.5 от с.39
само 20% от тях имат стопанско значение;
Дъбови * линк към картата на с.41
разпространение: най-разпространени, срещат се до 1000 м над.вис.
видове: летен и зимен дъб, благун, цер, космат дъб (на юг)
Най-старо дърво е дъб в с. Гранит
Лонгозни гори * линк към картата на с.41
разпространение: в устието на р.Камчия, р.Ропотамор и р.Велека;
видове: бряст, ясен, дъб и увивни растения като дива лоза, повет, бръшлян,
Букови гори * линк към картата на с.41
разпространение: най-разпространени; срещат се 1000 до 1700 м.над.вис. в Стара планина, Средна гора, Странджа (източен дъб)???; водорегулираща роля; видове: обикновен и келяв
Смесени гори * линк към картата на с.41
Иглолистни гори * линк към картата на с.41
разпространение: от 1300 до 2100 м. над.вис.в Западни Родопи, Рила, Северен Пирин, Витоша, Западна и Централна Стара планина и Осогово
иглолистни видове: смърч, ела, черен и бял бор, черна и бяла мура
Б) Храстова * линк към картата на с.41
вторична растителност върху изсечени гори;
храстови видове: глог, драка, трънка, шипка, малина, къпина, леска, люляк, смрадлика
средиземноморски видове: странджанска зеленика, лавровишня, червена и дъвовидна хвойна, жасмин псевдомаквиси
високопланински храсти (над 2000 м.) клек и сибирска хвойна
В) Тревна * линк към картата на с.41
вторична тревна върху изсечени гори;
първична степната тревна растителност в Дунавска равнина е унищожена;
степни видове – коило, власатка, садина, ливадина,
високопланински естествени пасища = 16 млн.дка; животновъдство;
2. Хоризонтално и вертикално зониране на растителността
А) широчинна (хоризонтална) зоналност: редуване на растителност от север на юг с промяна на географската ширина
на север - средноевропейски видове (листопадни широколистни и иглолистни видове) и източноевропейски видове (тревна степна)
на юг- средиземноморски видове
Б) височинна зоналност * линк към фиг 3 на с.39
6 височинни пояса
пояс на дъбови гори до 700 м.
пояс на дъбови-габърови гори от 600/700 до 900/1000 м
пояс на букови гори от 900/1000 м до 1300/1500 м.
пояс на иглолистните гори от 1300/1500 до 2000/2200 м.
пояс на храстите от 2000/2200 до 2400/2500 м
пояс на тревната растителност над 2500 м.
III. Животински свят
1. Фактори за развитие и разпространение - като при растенията
2.Зоогеографско райониране - България попада в Палеоарктична зоогеографска област на границата на евросибирската и средиземноморската подобласт.
А) Евросибирска подобласт –
разпространение: в Дунавска р-на, Предбалкан, Стара планина, Рило-Родопски масив (над 800 м.над.вис.)
животински видове: сърни, елени, глигани, лисици, вълци, мечки, диви кози, зайци, катерици, невестулки,
птици: кълвач, орел, сова, глухар, сокол, ястреб, в „Сребърна”има 190 вида (къдроглав пеликан, розов пеликан, блестящ ибис, чапли)
В) Средиземноморска подобласт
разпространение: в Горнотракийска низина, Странджа, Черноморие, Източни Родопи, Осогово-Беласишка планинска редица, долината на р.Струма и Места;
жив. видове: колхидски фазан, воден плъх, тракийски отровен паяк, пепелянка, гръцка дългокрака жаба, чакал (Странджа)
Г) Ирано-Туранската подобласт -
само отделни представители има в Добруджа – гризачи и насекоми
Д) Животински свят в Черно море
делфини, паламуд, акула, сафрид, лефер, тюлен монах
Г) Вертикално зониране на животинския свят - 4 фаунистични пояса
3. Биоресурси
А) Оценка на биоресурсите - включва количествена, качествена оценка и териториалното им разположение
Б) Видове биоресурси:
горски ресурси – ограничени запаси около 420 млн.м? ; 2/3 от тях са широколистни гори; недостиг на дървесина; около 3 млн.т добив годишно; внос на дървесина;
естествени ливади - производство на сено
билки (100 вида) и диви плодове
животни - обект на лов, ловни стопанства

В) Опазване на биоресурсите –
Червената книга;
защитени растения – 389;
защитени животни- 473;
три национални парка: Централен Балкан, Пирин. Рила
природни паркове:
Персина
, Русенски Лом, Шуменско плато, Златни пясъци, Врачански Балкан, Сини камъни, Българка, Рилски манастир, Витоша, Странджа, Беласица
Последно модифициране: петък, 16 ноември 2012, 22:49